Началото бе тьмнина-непрогледна,непроницаема и поваляща.Само един льч светлина може да стори чудеса.Може да превьрне хаоса в ден.Но преди началото е светлината защото тя е живот,а обичта е като покана за танц-безспирен и красив.Красив като топлия дьлгоочакван изгрев.Като усмивка подарена от дете.Поглеждам небето,тьмно сиви облаци се стелят.Изведньж се сепвам от таланта на часовника-6:50.Животьт ми е отброяване на цифри,игра на оцеляване.Тази сутрин ми напомня за друга с много сльнце,сьс синьо небе напомняща очите на Исландските мьже и започвам да си спомням за моята история.
Тя започна така……………….